Ivan Minekov

Коментар
Димитър Грозданов

Иван Минеков е художник с подчертано усещане за драматургичност на сюжета, за въображаемо подсказано развитие във времето на изразената идея. Образованието в Букурещ (1970 – 1975г.) в ателието на проф. Паул Василску го подготвя за един труден, но и благодатен като проблематика път. Той си поставя задачата да раздвижи вътрешно природния монументализъм и синтетизъм на скулптурната форма, да потърси онзи тип мемориалност, който да актуализира пластиката и да я направи комуникативна, дори диалогична със съвременното мислене. Убеден съм, че тази линия на развитие Иван Минеков реализира и защитава най-вече в композициите си.
Със склонност към материали като бронза и дървото, Минеков търси специфични форми на решение. В дървото той постига ритуалност на внушението, а в бронза – драматичност на състоянията. Подобна диференциация при работите с различни материали говори и за динамичността на светоусещането на автора. Не случайно, той често търси издължаване на пропорциите в бронзовите си пластики, да подсили звънкостта, деликатната фактурност, пространствено развитие на композицията. Обратно, в дървото формата е обобщена, често се наблюдава съпоставка между човешки и архитектурни елементи, а деликатните вибрации изграждат образното въздействие.
В известен смисъл Иван Минеков е автор на многообразието на личните тенденции. Затова в неговото творчество не се наблюдават резки преходи от етап в етап, а едно постоянно движение към кристализация на личния стил.